Лидерите на страните от ЕС призоваха за спиране на израелските бомбардировки и ракетните атаки на „Хамас“, за да се достави хуманитарна помощ в Ивицата Газа след дни на спорове, които подчертаха разделенията в блока относно по-широкия израелско-палестински конфликт, предава „Ройтерс“.
В декларация, договорена на среща на върха в Брюксел, лидерите на 27-те държави от Съюза изразиха „най-сериозната загриженост за влошаващата се хуманитарна ситуация в Газа“.
Те призоваха за „продължителен, бърз, безопасен и безпрепятствен хуманитарен достъп и помощ, която да достигне до нуждаещите се чрез всички необходими мерки, включително хуманитарни коридори и паузи за хуманитарни нужди“.
Срещата на върха беше първата лична среща на лидерите след нападение на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври, на което Тел Авив отговори с безпрецедентни въздушни удари и пълна блокада на Ивицата Газа
Докато лидерите на ЕС категорично осъдиха атаката на „Хамас“, те се стремят да формират единна позиция за правото на Израел за отбрана, като някои го подчертават, а други акцентират върху загрижеността за обикновените палестинци.
„Израел е демократична държава, ръководена от много хуманитарни принципи и затова можем да сме сигурни, че израелската армия ще спазва правилата, които произтичат от международното право във всичко, което прави“, каза германският канцлер Олаф Шолц. „Не се съмнявам в това.“
Думите на Шолц контрастират рязко с коментарите от последните дни на върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел и Шарл Мишел, председател на Европейския съвет, които казаха, че пълната блокада на Газа и атаките срещу гражданска инфраструктура вече противоречат на международното право.
Правозащитни групи като Human Rights Watch също обвиниха Израел в нарушаване на международното хуманитарно право.
Израел настоява, че действа в рамките на международното право и че неговите атаки имат за цел да унищожат „Хамас“, който действа сред цивилното население.
Белгийският премиер Александър де Кроо предупреди Израел да не предизвиква глад в Газа.
„Израел има право да предприеме действия и да предотврати бъдещи атаки. Но това никога не е извинение за блокиране на цял регион, за блокиране на хуманитарна помощ. Не може да бъде извинение да гладува населението“, каза той.
Преди срещата на върха дипломатите от страните членки прекараха дни в обсъждане дали да призоват за „хуманитарна пауза“ или „паузи“.
Страни като Франция, Нидерландия, Испания, Португалия, Белгия и Ирландия подкрепиха призивите на ООН за прекъсване на конфликта по хуманитарни причини.
Но други като Германия, Чешката република и Австрия се противопоставиха, твърдейки, че подобна мярка може да ограничи способността на Израел да се защитава и да позволи на „Хамас“ да се прегрупира, според дипломати.
Компромисът за „паузи“ в множествено число имаше за цел да сигнализира за кратки паузи в битките за мисии като освобождаване на заложници или конвои с помощ, а не за официално прекратяване на огъня, казаха дипломати.
Въпреки че влиянието на ЕС върху конфликта не е голямо, блокът се опасява, че една ескалация може да има сериозни последици за Европа, включително повишаване на напрежението между общностите, възможни атаки на ислямистки бойци и поток от бежанци.
Украинският президент Володимир Зеленски се обърна към срещата на върха чрез видеовръзка, докато лидерите на ЕС обещаха, че ще продължат да подкрепят Украйна дори на фона на друга голяма криза.
„Трябва ясно да видим този сценарий за по-голям пожар в Близкия изток и да му противодействаме заедно“, каза Зеленски.
Колкото по-скоро сигурността надделее в Близкия изток, толкова по-скоро ще възстановим сигурността тук, в Европа.
Някои длъжностни лица и дипломати изразиха опасения, че Украйна може сега да има затруднения да получи същото политическо внимание и ресурси от Запада, особено от Съединените щати, поради новата криза в Близкия изток.
