Лидерите на Европейския съюз постепенно ще преустановят закупуването на руски петрол, газ и въглища, тъй като войната на Москва срещу Украйна ги кара да осъзнаят, че трябва да бъдат по-малко зависими от Русия, показва проект на декларация, но е малко вероятно те да предложат бързо членство на Украйна в ЕС, обобщава „Ройтерс“ дневния ред на предстоящия днес Европейски съвет.
Лидерите на всичките 27 страни в ЕС трябва да се срещнат във Версай в четвъртък и петък на фона на руската инвазия в Украйна, която навлиза в третата си седмица въпреки безпрецедентните западни санкции.
„Агресивната война на Русия представлява тектонична промяна в европейската история„, се казва в проектодекларация на 27-те лидери на ЕС, подготвена за срещата на върха.
„Изправени пред нарастващата нестабилност, стратегическа конкуренция и заплахи за сигурността, ние решихме да поемем по-голяма отговорност за нашата сигурност и да предприемем по-нататъшни решителни стъпки към изграждането на нашия европейски суверенитет, намаляване на нашите зависимости и проектиране на нов модел за растеж и инвестиции за 2030 г.“, се казва в съобщението.
Това е повратен момент за ЕС, тъй като Русия е най-големият доставчик на енергия, осигурявайки повече от 40% от газа за страните-членки, повече от една четвърт от вноса на петрол и почти половината от въглищата.
Лидерите няма да определят общ краен срок за спиране на вноса на руски енергоносители, тъй като зависимостта е различна в различните страни, като Германия, Италия, Унгария, Австрия са сред най-силно разчитащите на доставките от Москва.
Но Европейската комисия вярва, че ЕС като цяло може да намали вноса на газ от Русия с две трети тази година, ако диверсифицира доставчиците, инвестира във възобновяема енергия и подобри енергийната ефективност на сградите.
След като десетилетия наред ЕС разчита на Съединените щати за защита за сигурността на Европа, блокът също вече иска да увеличи рязко разходите за отбрана и да направи Европа по-независима, когато става въпрос за производство на микропроцесори, фармацевтични продукти или храни, се казва в проекта.
Запознати длъжностни лица казаха, че лидерите на ЕС ще предложат „думи на силна подкрепа на Украйна“, за да потвърдят нейното общо бъдеще с Европейския съюз, след като Киев, който сега има споразумение за асоцииране с ЕС, подаде молба за пълноправно членство в ЕС малко след нахлуването на руските войски.
Но те също така казаха, че въпреки натиска от балтийските страни и Полша, предоставянето на бърз достъп на Украйна до блока е малко вероятно, не на последно място защото това ще създаде незабавни проблеми с други кандидати като Грузия или Молдова и тези, които вече са в процес на присъединяване като Северна Македония , Черна гора, Албания или Сърбия.
„Лидерите е малко вероятно да предложат на Украйна статут на кандидат, по-вероятно е да обещаят засилване на сътрудничеството в рамките на споразумението за асоцииране„, каза представител на ЕС.
„Би било невъзможно сега да предложим повече, защото това е страна, обхваната от война, частично под руска окупация, а може би в някакъв момент може да се окаже и напълно окупирана„, е казал неназованият източник на агенцията.
Други обаче отбелязаха, че предлагането на статут на страна кандидатка за членство в ЕС на Украйна би предложило ясна „европейска перспектива“ на страната, давайки й надеждата, от която има нужда, за да се пребори с руската агресия, без да се поемат никакви твърди ангажименти за приемане на Украйна в конкретни срокове.
Именно евроатлнатическата ориентация на Украйна се счита за основна причина за руската агресия. Москва многократно заяви, че очаква Украйна да се ангажира да остане неутрална страна, макар това да засяга повече членството в НАТО.
През 2014 година именно загубата на европейска перспектива и резкият завой към Москва на правителството на тогавашния украински президент Виктор Янукович предизвика масови протести и доведе до падането на Янукович от власт.
Грузия също е заявила желанието си да се присъедини към НАТО и ЕС и дори кратката война с Русия през 2008 година и отцепването на два района от страната – Южна Осетия и Абхазия не промени твърдата евроатлантическа ориентация на Тбилиси.
Молдова също е декларирала желание за членство в ЕС в бъдеще, но в конституцията е вписала военен неутралитет и затова макар и сегашните власти в Кишинев да поддържат топли връзки с НАТО, стараната не кандидатства за членство там.
