Комисията по образование в парламента не прие промените в Закона за българския език на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов. С два гласа „за“, шест „против“, шест „въздържал се“ законопроектът бе отхвърлен.
В мотивите си Костадинов обясни, че трябва да се изгради ясна нормативна уредба, която да гарантира българския език. България не е сред застрашените, но както не сме, може и да бъдем – с оглед на англоезицията, която не среща съпротива, а е белег на модерност, коментира той. С приемането на законопроекта ще се даде основа, българският език няма официална квалификация, добави Костадинов. В законопроекта се предвижда и издигане на политиката на българския език като основа на българската държава и народност на по-високо ниво.
Татяна Александрова от Института за български език, катедра „Съвременен български език“ обясни становището: „Подкрепяме грижата на държавата за български език. Позицията е, че най-подходящият модел е последователно допълване на отделни нормативни актове, 30 г. след Конституцията и 100 законово-нормативни и поднормативни актове, които уреждат материята – това е адекватният модел„.
В законопроекта има доста непрецизни и несъстоятелни в езиково отношение формулировки, каза експертът. Тя обаче не е съгласна, че няма официална кодификация на българския език, в България тя е от академичен тип. За нея предлаганият Съвет за български език е ненужна институция с несвойствена функция, която ще се натовари с административни функции. Александрова даде за пример, че всички предложения за промени в законопроекта ги има като регламентация в други закони. „Няма как да се спрат промените в езика със закон, във Франция има, но по-скоро на основата на административни наказания„, посочи още тя. От ИБЕ към БАН одобряват идеята за български културен институт „Св. Св Кирил и Методий“, но смятат, че се изземват функции на МОН и МК, дадени на ректорати, неделни училища и т.н.
Мария Гайдарова, зам.-министър на МОН каза, че министерството подкрепя намерението чрез законопроект да се осигурят условия за опазване на българския език, защото е основата на българската идентичност, но имат бележки, направи и корекция, че така или иначе повечето предложения са уредени в различни подзаконови актове и закони.
От СЕМ коментираха, че може да се мисли за промяна на използването на езика в детски предавания, но в реалити формати и забавни предавания е трудно да се отстояват книжовните норми.
Антония Димитрова от „Продължаваме промяната“ каза, че групата няма да подкрепи законопроекта и го определи като „пропаганда, а не форма на опазване на български език„.
Красимир Вълчев от ГЕРБ каза, че има нормативни актове, но има нужда от конкретен законопроект, защото има разпоредби, които ги няма уредени. Той попита как БАН променя официалния речник на българския език, като получи отговор, че е с помощта на нормативно уреждане с постановление на МС от 1950 г. Вълчев е съгласен да има съвет за българския език, както и създаване на Институт, по модела на Сервантес. ГЕРБ подкрепя на първо четене законопроекта, но иска на второ четене да се стъпи на съществуваща инфраструктура, да се запише какви са правомощията на Института за български език.
Пламен Николов от ИТН отбеляза „повече от 20 притеснителни момента“ в законопроекта и поиска да се пренапише основният закон наново, а не да се приема. Отваря се въпросът колко неуредици има в останалата нормативна база, каза той.
Мукаддес Налбант от ДПС коментира, че само заради нарушенията си струва да има такъв закон, поздрави Костадинов за опита, но за нея е „опит„. Съвет не е необходим, но подкрепят създаване на Института.
Депутатът от ПП Христо Петров отбеляза, че езикът е жив организъм и няма да изчезне, няма да го сполети съдбата на езика на остров Ман. Проектозаконът е на партия „Атака“, за никого това не е изненада, че се връщаме към него, каза той и поиска по-скоро да се засили изучаването на български език в училищата чрез учителите по литература.
