През 2021г. 537 милиона пациенти в световен мащаб са диагностицирани със захарен диабет, т.е. 10.5% от възрастното население. Изчислено е, че през 2045г. близо 783 милиона пациенти ще бъдат със захарен диабет, тоест 1 на всеки 8, като това са 46% увеличение на диабетиците сред населението. Процентното разпределение при жените и мъжете е сходно, като диабетът е седмата водеща причина за смърт в световен мащаб. Причина за това са съдовите усложнения, които настъпват вследствие заболяването, в това число диабетна микро- и макроангиопатия. Диабетът удвоява риска от сърдечносъдови заболявания и около 75% от смъртните случаи при хора с диабет се дължат на коронарна артериална болест. Други макроваскуларни заболявания включват инсулт и заболяване на периферните артерии на крайниците. Повече по темата разказва в интервю за News24sofia.eu доктор Ахмед Ходжов, съдов хирург в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия в УМБАЛ „ Св. Екатерина“.
– Д-р Ходжов, кажете повече какво е диабетна макроангиопатия?
– Първо трябва да отбележим, че диабетът и сърдечносъдовите заболявания са глобални епидемии. За съжалениe, те са сред водещите причини за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Диабетната макроангиопатия представлява увреждане на мозъчните, коронарните и периферните артерии, което обяснява и високото ниво на леталност при тази патология. Интересно е да се отбележи, че атеросклероза на фона на захарен диабет се развива приблизително с 15 години по-рано, отколкото при хора, които не страдат от това заболяване. При диабетиците това състояние прогресира значително по-бързо. За съжаление, над 30% от случаите завършват с летален изход, като от тях 50% са предизвикани от инфаркт на миокарда, а 15% от инсулти. Освен захарния диабет, основни рискови фактори за развитието на диабетна макроангиопатия са артериалната хипертония, липидните нарушения, тютюнопушенето и обездвижването.
– Как се проявява диабетната макроангиопатия?
– Най-често се проявява с исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда, но не са изключение и инсулти, както и засягане на артериите на долните крайници. При засягане на мозъчните съдове може да се изяви с инсулти, световъртежи, неясен говор и др. Макроангиопатията на долните крайници се проявява най-рано като изтръпване, мравучкане, нарушена чувствителност на стъпалото, изстиване на краката. При засягане на големите съдове на крайниците може да се появи болезнено интермитентно куцане при физически усилия – клаудикацио интермитенс. То е проява на периферна артериална недостатъчност. При напредване на заболяването и липса на адекватно лечение може да се достигне до неговите крайни стадии в това число исхемична рани на ограничени участъци от стъпалото и пръстите, така наречената диабетна гангрена, което състояние нерядко довежда до загуба на крайника.
– До колко е опасно това състояние, имам предвид периферната артериална недостатъчност?
– Периферната артериална недостатъчност е резултат от стесняване на артериите, които кръвоснабдяват крайника с последваща недостатъчност на кръв, кислород и хранителни вещества към мускулите. Проявява се с болка при физическо натоварване в бедрата и подбедриците, което води и до накуцване. Наличието на периферна артериална болест е често асоциирано с повишен риск от развитие на мозъчен инсулт и инфаркт на миокарда. Най-честата причина за стесняване на артериите е атеросклерозата. Характерна е промяна в цвета на кожата, намалена температура в подбедрицата и стъпалото, а нерядко и атрофия на мускулатурата и/или поява на некротични рани при по- напредналите стадии.
– Как се диагностицира и лекува диабетна макроангипатия?
– Тази болест може да се заподозре, ако има анамнеза за хипергликемия. Провежда се биохимично изследване и коагулограма. Прилагат се електрокардиография, ехокардиография, коронарография, ултразвукова доплерография. Ако се установи това усложнение на диабета е важно да се нормализират нивата на кръвната захар. Диабетът е не само качествен рисков фактор, той е количествен рисков фактор, показващ, че с всеки 1% увеличение стойността на гликирания хемоглобин се увеличава 25% рискът от развитие на периферна артериална болест.
Назначават се антиангреганти и хиполипидемични препарати, съдоразширяващи медикаменти. В случай на бактериална инфекция на тъканите на крайниците се изписват широкоспектърни антибиотици като не е изключена локална хирургична обработка. Когато говорим за напреднал стадий на диабетната макроангиопатия може да се наложи болнично лечение с цел възстановяване проходимостта на съдовете.
– Какво е диабетно стъпало?
– Основни причини за развитието на диабетното стъпало са увреждането на периферните нерви и най- малките съдове крайника. Това е едно от най-честите и тежки усложнения на захарния диабет. Загуба на крайник при пациенти със захарен диабет се среща 25 пъти по-често, отколкото при хора без диабет . Според данните някъде по света на всеки 30 секунди пациент с диабет губи крайник вследствие на заболяването си.
– Кои са рисковите фактори за диабетно стъпало?
– Проблемите с краката най-често се случват, когато има увреждане на нервите, което предизвиква изтръпване, болка и слабост в стъпалата, но също така може да се стигне до пълна загуба на чувствителност на краката. В следствие пациентът може да се нарани и да не го разбере. Захарният диабет може да предизвика промени в кожата на краката. Кожата става много суха, което я прави лесно ранима. Причината е, че нервите, които контролират влажността и омазняването на кожата на краката вече не работят. Мазоли се появяват по-често при пациенти със захарен диабет. Ако не се почистват кожата се задебелява, при ходене се получава натиск и триене на тъканите, разположени под тях, образува се мехурче под мазола, което впоследствие може да се спука и да се превърне в отворена рана. Язвите се появяват най-често на точките на натиск на стъпалото, но могат да се появят и на други места. Пренебрегването на язвите може да доведе до инфекции, които от своя страна могат да доведат до загуба на крайник.
– Защо хората със захарен диабет имат повишен риск от ампутации?
– Трябва да отбележим, че голям процент от хората със захарен диабет имат периферна съдова болест, която намалява притока на кръв към крайника. От друга страна голяма част от диабетиците имат периферна невропатия. Съвкупно тези проблеми улесняват получаването на язви и тяхното инфектиране, които впоследствие могат да доведат до ампутация. Важно е пациентите да знаят, че могат да се вземат редици мерки, за да намалим риска от диабетно стъпало. Повечето ампутации могат да се предотвратяват със системна грижа за краката, носене на подходящи обувки, и не на последно място редовно проследяване от съдов хирург.
