Обществото ни не е зелено ориентирано и не мисли за перспектива извън следващия зимен сезон. Данните от изследването „Регионален демографски и социално-икономически анализ на района на „Марица – изток“ представи Яница Петкова от „Галъп интернешънъл“ на пресконференция в БТА.
Над 2/3 от запитаните са съгласни с твърдението, че закриване на въглищната енергетика ще повиши цената на енергетиката. Също толкова смятат, че закриването въглищната енергетика ще увеличи броят на енергийно бедните. За огромната част от обществото в страната проблемът е по-скоро социално-икономически, посочи Петкова.
На въпрос „Дали трябва да се закрият въглищните централи за в бъдеще“ 56% от запитаните предпочитат да се положат усилия да се запазят въглищните централи, 21% директно отговарят, че е по-добре да се закрият въглищните електроцентрали, а близо ¼ не могат да преценят как да отговорят.
Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл“ добави, че голяма част от обществото разсъждава на тема качество на живот, качество на храната и здравеопазване, което е функция от застаряването. Зеленото се мисли не като напред, а като назад в миналото. Българинът не е далеч от темите, но е далеч от европейския им начин на разказване, изтъкна Симеонов.
Ас. д-р Димитър Събев от Института за икономически изследвания към БАН добави, че в региона на „Марица-изток“ се печелят много пари, но не се разпределят по споделен начин, за да доведат до просперитет за местното население. Печеленото на много пари обаче има значение върху цената на човешкия живот на работещите в Марица-изток, каза той.
Приблизително 1 200 души е цената на човешкия живот на функционирането на ТЕЦ-овете в „Марица-изток“ във връзка със замърсяването, отчете Димитър Събев. „Марица-изток“ е символ на стара огромна индустрия на България. След 1990 г., когато настъпили промените към пазарна икономика, България била последна, която тръгнала по пътя на реформите, напомни Събев. Същото снишаване и бавене е в сила и действа по въпроса за „Марица-изток“.
Има важни решения, които да се вземат, и обявената помощ от 1.15 млрд. евро са доста малко предвид малките предизвикателства. Тези суми обаче лесно биха могли да нараснат, смята той и добави, че вместо да се договоря по-силна ангажираност на Европейския съюз, България все повече се снишава.
Над 85% приходите от продажба на енергетиката в „Марица-изток“ нарастват. Икономическата теория, практика и история говорят, че моноиндустриалните региони не са стабилни, не са устойчиви и в един даден момент идва техният край, посочи Събев.
Той изтъкна още, че работещите в „Марица-изток“ получават смешни пари, но от друга страна ще има голямо регионално сътресение, ако „Марица-изток“ бъде затворена, без голяма своевременна, комплексна и снабдена с финанси държавна помощ, предупреди Събев и добави, че емисиите от „Марица-изток“ нараснали с 30-40%.
„Марица-изток“ има шанс, но не и ако проблемът се отхвърля и ако цялата финансова помощ за справедливия енергиен преход мине не през публични структури, а през големите пари, които ще дойдат от Европа, а други хора да ги вземат“, заключи ас. Събев.
Доц. д-р Георги Бърдаров, писател и зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ посочи, че има тренд за намаляване на населението в Димитровград и Нова Загора от порядъка на 10%. Между 2011-2022 г. с 844 000 души е намаляло населението на България, като съществен фактор има и пандемията от коронавирус. В най-голямата населена община от Стара Загора от близо 160 000 души населението намалява на 140 000 души за същия период от 2011 до 2021 г.
Той отчете, че България има нормална раждаемост. Около 9 промила е коефициентът на България за раждаемост в периода 2011-2022 г.
Смъртността на България в периода 2011-2022 г. – 45-50 промила достига смъртността в общини в Северозападна България. Община Гълъбово има смъртност от 25 промила, като се повишава по време на ковид пандемията. Силно обезпокояваща е картината за Гълъбово, Раднево и Димитровград, където има силно обезлюдаване.
Относно възрастовата структура на населението, през 2022 г. България отбелязва намаляване на средната продължителност на живота, а всички останали държави повишават своята средна продължителност на живот. На 100 излизащи в пенсионна възраст за миналата година, едва 62 души влизат в активна възраст. Липсва млад активен контингент, отчете Бърдаров и посочи, че в община Димитровград нетрудоспособното население е над 30%.
При образователната структура на населението в периода 2011-2022 г. в района на „Марица-изток“ в Раднево, Димитровград, Гълъбово и Нова Загора има отчетлив ръст на населението с основно образование. Община Стара Загора е изключение, като освен хората със средно образование, има и отчетлив ръст и на хората с висше образование заради утвърдения си образователен център, каза Георги Бърдаров.
