Темите за инфлацията и еврото би трябвало да се дискутират доста по-често особено за последната половин година, тъй като те са в основата за икономическия растеж на нашата страна и за възможността България да поеме по един доста по-прогресивен път в своята стопанска дейност. Това заяви председателят на комисията по бюджет и финанси Любомир Каримански при откриване на дискусия на тема „Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в Република България – ползи, предизвикателства и рискове“. Той отчете, че това е първата по рода си кръгла маса по темата, която се организира от 47-ото Народно събрание. Инфлацията не е само привнесена, както повечето от нас твърдят, но има и елемент, който е генериран вътре в страната, по думите му. ЕК очаква инфлацията в българия да достигне 11.9 % през 2022 година, което ще бъде двойно по-високо от тази, която се прогнозира в самия ЕС и Еврозоната.
България среща и вътрешни предизвикателства като например много по-ниската енергийна ефективност, която има страната в момента, високата енергоемкост на икономиката, проблеми с доставките на газ и по-специално проблемите с непредсказуемостта на доставките в средносрочен аспект, както и всички онези скачащи цени, въз основа на горивата като производни именно на тях, поясни Каримански.
Йордан Цонев от ДПС се ядоса, че финансовият министър Асен Василев го няма на дискусията. Никой не стои над тази институция, според него. Калин Христов, подуправител на БНБ коментира, че трябва да се разбира природата на инфлацията. В момента имаме най-трудната за потискане инфлация. Covid не е причината, поясни той. Пандемията довела правителствата да потискат домакинствата да потребяват о произвеждат. Паричната политика продължи дълго да е стимулираща, без да има нужда от това, каза Христов.
След възстановяването инфлацията започва да расте. Грешка е, че се е смятало, че това е временно явление, по думите му. Войната в Украйна допълнително усложнила ситуацията. Трудно е да имаме ниска инфлация при положение, че другите имат, изтъкна Калин Христов. Висока инфлация се спира с високи лихви и рецесия, подчерта той. Христов се опасява от спираловидност на инфлацията.
Според Милен Велчев очертаната от Калин Христов картина е реалистична. Все пак не е нереалистично инфлацията да е по-ниска. Не се справихме с ограничаването на този вид пандемия, наречена инфлация, подчерта бившият финансов министър. С фискални мерки няма как да намалим инфлацията, убеден е той. Мерките на властта, според него, са неправилно таргетирани. Владислав Горанов предупреди, че мерките, които се предлагат ще налеят още вода в мелницата на инфлацията. Според него тя е причина от грешни политики.
Пропуснати са мерки, които да ограничат инфлацията, по думите на бившия министър на финансите.
Припомняме, че миналата седмица Министерски съвет прие плана за приемане на еврото у нас с хоризонт 1 януари 2024 година.
