Българската аграрна камара настоява държавата положи усилия за намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и в интерес на българския земеделски производител и на българския потребител на храни. Организацията поставя исканията си в писмо до премиера Николай Денков и министрите на финансите Асен Василев и на земеделието и храните Кирил Вътев.
От камарата заявяват, че с подписването на меморандума с правителството на 20 септември 2023 г., с който бе сложен край на протестите на земеделците, е поставено само началото на решаване на проблемите в сектора и работата на селскостопанските производители по дългосрочната политика за развитие на българското земеделие продължава.
Българска аграрна камара предлага правителството да започне детайлно обсъждане на сериозните затруднения и натиск, от които земеделците се оплакват. От организацията обясняват, че в последните години българските производители на мляко, плодове и зеленчуци, картофи, грозде, пчелен мед и пчелни продукти и др. изпитват сериозни затруднения при реализация на своята продукция, както в страната, така и на международния пазар, международната търговия на справедлива пазарна цена, поради различни фактори, което налага да бъдат обсъдени причините за и да бъдат предприети адекватни мерки за разрешаване на проблемите.
В писмото си до премиера и двамата министри земеделците искат създаване на работна група с участието на представители на министерствата на земеделието и храните, на икономиката и индустрията и на финансите, Агенция „Митници“, Националната агенция за приходите (НАП), Комисията за защита на потребителите (КЗП), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), на Българска аграрна камара, организации на преработвателите по Закона за храните, организации на потребителите и др. Идеята е основна задача на работната група да бъде изготвянето на механизми за засилване на позицията на българските земеделски производители във веригата на доставки на храни при реализация на българското производство в страната, както и при международната търговия с българска земеделска продукция.
От Българската аграрна камара посочват и конкретни причина нарушаване на баланса и отслабване на позициите на българските селскостопански производители във веригата на доставки:
– При търговията с ЕС и трети страни на оранжерийна продукция натискът идва от вноса от трети страни и най-вече Турция и вноса на краставици от Гърция като вътрешнообщностна доставка;
– Продажбата на плодове и зеленчуци в страната без касов апарат по пазарите с картончета за земеделски производители издадени за 5-10 дка зеленчуци, а продаващи целогодишно по пазарите внос;
– Липса на контрол при продажбата на винено грозде, което се продава по всички възможни пазари. Внася се десертно грозде с документи на винено, което се продава без издаване на касов бон. Цената на гроздето внос от Северна Македония, Румъния и Гърция е с по-ниска цена, той като там е субсидирано за разлика от българското;
– Липса на контрол на вноса и износа на мед и пчелни продукти от ЕС и трети страни. За последните 4 г. вътрешнообщностните доставки и вносът от трети страни са се увеличили 5 пъти, което през 2022 г. достига 42% от произведените количества в страната.
От камарата се съмняват, че защита на българското производство може да бъде постигната постигне със закон за търговия с аграрни продукти в условията на пазарна икономика и правила на конкуренция на единния пазар на ЕС. Затова настояват усилията на държавата да се насочат към намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и постигането на обществено съгласие за други подходящи механизми в интерес на българския земеделски производител и на българския потребител на храни.
От организацията за категорични, че държавата трябва да е водеща страна по отношение на мерките за контрол по веригата и за безопасността на храните, а за останалите действия тя следва да съдейства за добрите практики между заинтересованите страни по веригата на доставки.
Българската аграрна камара очаква реакцията на правителството по отправените предложения.
