При планиране заложихме осем тематични комисии към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка. Това е органът, който ще задава рамката на предстоящите реформи за декарбонизация и модернизация на българската икономика.
Това пише министърът на околната среда и водите Борислав Сандов към своите приемници в служебния кабинет.
В този съвет би следвало дебатът по отделните теми да се канализира, да се ускори постигането на съгласие и произвеждането на решения, и не на последно място – да се осигури приемственост, а работата за реформи и инвестиции по Зелената сделка да не спира, дори и при смяна на правителството
По силата на постановление на Министерския съвет, председател на Съвета към момента е вицепремиерът по климатични политики – Борислав Сандов, а негов заместник – министърът на енергетиката.
Очаква се с назначаването на служебния кабинет да бъдат сменени кадрите в този съвет. Сандов се надява да се осигури приемственост, а работата за реформи и инвестиции по Зелената сделка да не спира, дори и при смяна на правителството.
„Към момента успяхме да сформираме четири от предвидените комисии, като работата в тях продължава по график и в момента. Това са комисиите за енергиен преход; за устойчива мобилност; за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност; за иновации и кръгова икономика„, пише Сандов.
Предстои формирането на още четири комисии, което ще стане от следващото правителство. Това са комисиите за адаптация към климатичните промени; за устойчиви финанси; за напредък по законодателния пакет „Подготвени за цел 55“ и накрая, но не на последно място – Комисия по комуникация на зеления преход.
Бюджетът на ЕС предвижда над 15 милиарда лева за България, срещу които страната ни трябва да проведе реформи и да инвестира в решения за енергийната независимост и климатичната неутралност на икономиката ни. Милиардите са възможност, но правилните решения сега, ще определят развитието на България за десетилетия напред.
Процесът на Зелена трансформация ще е сложен, продължителен и всеобхватен. За да е успешен, трябва да бъде управляван прозрачно, експертно и с участието на всички заинтересовани страни, пише Сандов.
Той изтъкна, че там са представители на минната индустрия, въглищната енергетика, работническите синдикати и заетите в промишлеността, през научни институти и университети, до природозащитни организации, представители на високотехнологични бизнеси, асоциации за възобновяема енергия, електрическа мобилност и кръгова икономика.
Освен заплаха, климатичните промени представляват и най-голямата икономическа възможност на този век. Някои индустриални дейности ще останат в историята, но новите възможности са вече тук и вече обхващат все по-голям дял от икономиката. Зелената трансформация ще се случи със или без нас, категоричен е Сандов.
Той изброява предизвикателствата от последната година – горещите вълни, безводието, опустиняването и екстремните проявления на времето са малка част от рисковете, които не след дълго ще диктуват глобалния дневен ред. Загубено бе ценно време, а поляризирането на обществото в хода на поредицата от здравни, военни и икономически сътресения, трудно преодолимата енергийна зависимост на страната ни и ползването на изкопаемите горива като политическо оръжие срещу нас, поставиха нашата страна в безпрецедентно нова ситуация.
Светът се промени и ние не може да останем същите, категоричен е той. Ще се наложи да преосмислим отношението си към ресурсите и към това, което оставяме след себе си. Това означава промяна в навиците, промяна в начина, по който произвеждаме и потребяваме енергия. Начинът на отопляване, охлаждане, пазаруване, придвижване се на дълги разстояния и в града, по който се храним, обличаме се, работим и изхвърляме отпадъците си ще носи отпечатъка на промените.
Навлизаме в период, в който ще ни се налага да мислим повече, да пестим ресурсите и да бъдем гъвкави към промените. За да преминем успешно през всичко това, е необходимо да върнем конструктивния тон и доверието помежду си, да защитим независимостта и експертността в българските институции, да пазим все още неукрепналата си демокрация и най-накрая да повярваме, че заедно можем да създадем едно по-чисто, по-сигурно и по-добро бъдеще, пише Сандов.
