В БУЛСТАТ регистъра освен професионалните данни на голяма част от самоосигуряващите се се са и всичките им лични данни – постоянен и домашен адрес, имейли, телефони и т.н., съобщава БНР.
Това се случва, след като от 4 януари влязоха в сила измененията на Закона за Регистъра БУЛСТАТ, които преобразуваха кодовете по БУЛСТАТ на физическите лица, които съвпадат с техния ЕГН с 10 знака, в нов Единен идентификационен код с 9 знака.
Течът на лични данни – волен или неволен, засяга над 300 000 души със свободни професии, сред които адвокати, дизайнери, занаятчии, консултанти, счетоводители, журналисти, архитекти, вещи лица и много др. в сферата на т.нар. „фрийланс“.
По предварителни данни от последното преброяване към 7 септември 2021 г. работещите българи са близо 2 426 000 души. Същевременно по данни на НСИ от 2019 г. страната ни поддържа голям публичен сектор с относително стабилен дял, като около 1/4 от всички наети лица с включени МО и МВР работят за държавата.
По този начин се оказва, че засегнати от проблема с новите ЕИК номера и публикуването на всички лични данни на самоосигуряващите се у нас, са 1/6 от всички работещи българи, извън държавните служители и публичният сектор.
Според замисъла новите 9-значни ЕИК „ще осигурят защита на личните данни на физическите лица, регистрирани като самоосигуряващи се в регистър БУЛСТАТ, чийто код в момента е 10-цифрен и съвпада с тяхното ЕГН. Промяната е в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (GDPR)„.
Припомняме, че през лятото на 2018 година безпрецедентно се срина Търговският регистър, който беше недостъпен в продължение на седмица. По-късно Европейската комисия предяви и иск срещу България пред Съда на Европейския съюз за това, че все още не е свързала своя национален търговски регистър със Системата за взаимно свързване на търговските регистри (BRIS) – задължение със срок до 8 юни 2017 г. В момента, четири години по-късно, беше обявено, че се взимат спешни мерки.
Година по-късно, отново лятото, от базата данни на НАП бяха източени лични данни на над 5 милиона български граждани. Течът на данни предизвика проверка на Комисията за защита на личните данни, която завърши с решение за глоба от 5.1 млн.лв, съдебни процеси и дори временна парламентарна комисия, чието разследване обаче по традиция не постигна нищо.
