Българските туристически и рибарски сектори заявяват категоричната си позиция, че приетият на първо четене Закон за енергията от възобновяеми източници в морски пространства трябва да бъде оттеглен. Освен обективните причини, които доказват, че перките нанасят множество вреди на рибарството и туризма, начинът, по който бе внесен и приет този закон, навява на задкулисие и нечисти помисли.
На пресконференция в БТА председателят на Българската асоциация на заведенията (БАЗ) Ричард Алибегов заяви, че недоволството е ескалирало преди две седмици, когато имало кръгла маса в Народното събрание по темата за изграждането на ветропарковете в Черно море. Дискусия нямало, а НПО организации обяснили, че нямало да има нищо страшно за популацията на риба и нямало да има нищо страшно за летния туризъм по морето. На какво отстояние ще са перките в морето, запита Алибегов. Проучванията показвали, че там, където има перки в морето – нямало туризъм. Перките в морето се изграждат само в индустриални зони, посочи Ричард Алибегов.
По думите му липсата на комуникация между правителство и бизнес води до недоволството на бранша, както и до по-нататъшни действия, ако не се оттегли закона. „Не искаме да преработваме нищо и законът трябва да бъде оттеглен„, настоя Алибегов.
Туристическият и рибарски сектор са готови дори да излязат на протест, ако Законът за енергията от възобновяеми източници в морски пространства не бъде изтеглен.
Йордан Господинов, Асоциация на производителите на рибни продукти „БГ ФИШ“, заяви, че асоциацията ще бъде много засегната от закона заради улов на риба в морето. Той също настоя законът да бъде изтеглен с аргумент, че не се споменава за рибарството и екологията. Ежедневно ще се промени пътят на рибите, които няма да могат да идват към българския бряг с изграждането на перки в морето, притеснен е Господинов.
„Туризмът не може без нас и ние не можем без него. Всички чужденци искат да ядат почета, цаца, хамсия„, категоричен бе Господинов.
Ирина Матеева от Българско дружество за защита на птиците добави, че когато се говори за въпросния законопроект и въздействието му върху птиците е изготвено специално становище. Такъв отделен закон, различен от Закона за ВЕИ не е необходим, посочи тя. Специфичното за Българското дружество за защита на птиците е, че има много мигриращи птици, които не обичат да летят над морето, а търсят сушата и крайбрежните ивици. Голямо количество пойни птици и реещи се птици попадат в надморска среда и са принудени да мигрират над крайбрежните зони на морето, като за тях ветрогенераторите са трудно и непреодолимо препятствие, изтъкна Матеева.
Според нея въздействието на птиците в морска среда, комбинирано чрез ветрогенератори, представлява една огромна бариера за птиците и не е приемливо от екологична гледна точка.
Тя добави още, че българското Черно море не е добро място за изграждане на ветрогенератори. ВЕИ в морска среда не е толкова рентабилно да бъде изграждано. ВЕИ трябва да се развива в урбанизирани територии, да се усвояват покривите на обществени и частни сгради и след това да се търсят варианти, които влизат в досега с природата и с други сектори от икономиката на България, каза още Матеева.
