Заради неблагоприятната външна и вътрешна икономическа обстановка, реалният растеж на БВП за 2024 г. ще е малко над 2%, което е под потенциалния. В следващите две години се очаква плавно възстановяване до средните нива от преди пандемията, като вътрешното търсене ще продължи да бъде основен фактор на икономическия растеж.
Това сочат данните на макроикономическата прогноза на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките за периода 2024-2026 г. Тя се основава на допускания за икономическото развитие в средносрочен план на международните цени и външното търсене, както и на параметрите на икономическата политика, провеждана в страната.
Макроикономическата прогноза на ИИИ при БАН за 2024-2026 г. е направена при запазване на заложените в средносрочната бюджетна рамка параметри и политики за липса на съществени промени в данъчната система и полагане на определени усилия за фискална консолидация във връзка с очакваното приемане на страната ни в еврозоната.
Според икономистите от БАН в средносрочен план икономическият растеж в България ще остане от порядъка на 3.0 – 3.5% годишно. Съгласно макроикономическата им прогноза динамиката на потреблението ще се определя от нарастването на работните заплати, умереното повишение на заетостта и слабия, но все пак положителен растеж на кредитната активност в страната.
От БАН посочват, че инвестициите ще се влияят основно от темповете на усвояването на средствата от ЕС, като нарастването им ще се определя главно от напредването на програмния период и очакванията за ускорено усвояване на европейски средствата по ПВУ. За целия прогнозен период приносът на външното търсене в икономическия растеж ще остане отрицателен, смятат учените.
Икономистите са на мнение, че инфлацията ще продължи да спада плавно до 2026 г. Въпреки това тя но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие. Като причини за това учените от БАН изтъкват външни фактори и политиката на правителството по доходите, която е недостатъчно съобразена с реалните бюджетни възможности. Според икономистите влизането на България в еврозоната от януари 2025 г. ще се отложи, защото страната ни няма да покрие Маастрихтския критерий за инфлацията.
Заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономически растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация, прогнозират учените от БАН. Според тях на този етап не се отчита промяна в предлагането на труд, породено от бежанската вълна от Украйна, тъй като близо 1/3 от бежанците са под трудоспособна възраст, а останалата част поне засега не демонстрират желание за трайно установяване в страната.
Очаква се безработицата да остане на същите нива, дори да намалее леко. В този смисъл всяко ново открито работно място ще е за сметка на увеличаване на коефициента на заетост сред населението в пенсионна възраст, но този процес има естествени граници, които са почти достигнати. Възможни са решения и с привличане на работна сила от чужбина, които до голяма степен ще зависят от политическата обстановка в страната, смятат икономистите. Прогнозата им е динамиката на заплащането на труда да остане положителна в реално изражение, но по-ниска от предходните години, смятат икономистите от БАН.
Предвид очаквания слаб икономически растеж в основните търговски партньори на България, външното търсене ще остане относително ниско, а платежният баланс ще се влошава през целия прогнозен период. Причината за това е в неблагоприятната външна среда с риск от допълнително влошаване, ако не се намери начин за бързо разрешаване на военния конфликт между Русия и Украйна, предотвратяване на търговските спорове между САЩ и Китай и задълбочаване на военния конфликт в Близкия Изток. Забавянето на икономическия растеж в еврозоната е факт, но не е напълно сигурно дали това ще стимулира Европейската централна банка да промени провежданата силно рестриктивна парична политика, става ясно от прогнозата на БАН.
С оглед на цялостната макроикономическа картина очакванията на учените за 2024 г. са за охлаждане на кредитирането както към фирмите, така и към домакинствата на фона на нарастващите рискове на икономическата среда и начисляването на премия за риск върху вземанията от нефинансовия сектор, което ще доведе до постепенно повишаване на лихвените проценти по кредитите.
