Към настоящия момент Министерство на финансите не е представило проект за бюджет на Република България за 2024 година, като е публикувана само пролетната макроикономическа прогноза и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. Това тревожи Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), които в позицията, разпратена и до медиите, отправя своите препоръки към Бюджет 2024, подчертавайки, че чрез него трябва да се подобри бизнес средата и да се осигури икономически растеж на страната.
Предвид на предстоящите местни избори в края на октомври и началото на ноември 2023 г. и предвид на решението на Народното събрание за удължаване на срока за внасяне на проект на Държавния бюджет до 15 ноември 2023 г. отново вероятно в рамките на една седмица законопроектът ще бъде обсъден в Комисиите към НСТС и в НСТС, ще бъде приет от Министерски съвет и ще бъде внесен за обсъждане и приемане от Народното събрание. Това създава общо впечатление за липса на прозрачност относно проведената бюджетна процедура, поради кратките срокове, възпрепятстващи ефективното обществено обсъждане на параметрите на държавния бюджет и подкрепените от него политики, коментират работодателите.
Асоциация на индустриалния капитал в България предупреждава, че през 2023 г. българската икономика ще реализира намален икономически растеж, а за 2024 година – между 1.5 и 2.0 %. Забавеният темп на ръст на българската икономика ще се дължи предимно на цикличност, забавяне на европейската икономика и оттам – влошени условия за българския износ, задържане на потребителското търсене в реален размер заради висока инфлация и недостатъчно високо ниво на инвестициите в страната. Забавеният темп на растеж се дължи също и на задържащите фактори на вътрешната среда, произтичащи от твърде бавното и пасивно провеждане на редица политики и реформи в сферата на пазара на труда, пенсионното осигуряване, трудовомедицинската експертиза, съдебната система, административната реформа и електронното управление, сигурността, енергетиката, образованието. По тази причина АИКБ препоръчва Бюджет – 2024 г. да бъде изготвен така, че да осигури инструменти, стимули и условия за ускоряване на така нужните реформи в редица сектори.
Основното, на което за пореден път АИКБ настояват, е да се положат системи усилия за решаване на основния проблем на бизнеса – липсата на квалифицирани и производителни човешки ресурси. Като това е което се явява спирачка за увеличаването на производството и на износа, според работодателите, които отново настояват за облекчени условия за наемане на работна ръка от трети страни. Недостигът на трудови ресурси вече оказва натиск върху развитието на българската икономика. Работодателите еднозначно посочват липсата не само на квалифициран, но на какъвто и да е човешки ресурс като основен проблем за започване и развитие на бизнес.
Драстичното увеличение на минималната работна заплата силно ограничава възможностите за интервенции на пазара на труда, а фокусът на средствата от държавния бюджет, насочени към увеличение на заетостта и намаляване на безработицата, трябва да е насочен към квалификация и преквалификация на работната сила, включително на заетите за увеличаване на производителността им.
Резултатите от анкетата сред членовете на АИКБ показват по-скоро песимизъм по отношение на растежа през следващата година. Данните показват, че 4/5 от анкетираните очакват продажбите да намалеят или да останат на нивото от 2023 г., а по отношение на финансовия резултат 43% от анкетираните смятат, че през 2024 г. той ще намалее спрямо финансовия резултат през 2023 г., 33% смятат, че ще се запази на същото ниво и само 24% са оптимисти, че финансовият резултат през 2024 г. ще е по-добър. 4-ма от 5 от анкетираните предприемачи очакват през 2024 г. износът да намалее или да остане без промяна спрямо 2023 г. Показателни са и очакванията, свързани с вътрешната инвестиционна активност – 43 % от членовете ни обмислят да запазят инвестициите на нивото от 2023 г., а 29% от тях смятат, че размерът на инвестициите през 2024 г. ще се намали спрямо 2023 г.
АИКБ препоръчват още:
- Да няма изменение на равнищата на осигурителните вноски за 2024 г., заявявайки, че бизнесът оценява данъчната стабилност.
- Правителството да продължи борбата със сивата икономика и контрабандата.
- Приватизиране на миноритарни дялове от държавни компании, чрез продажба на БХБ
- Ограничаване на преразпределението през бюджета, като важен стимул за повишаване на ефективността на държавната администрация и има антикорупционен ефект.
- Консолидиране на бюджетния дефицит и пълно балансиране на публичните финанси
Демографските анализи и прогнози показват, че през следващите години трябва да се очаква заетостта да расте с по-бавни темпове, а на практика България не разполага с трудов резерв, предупреждават от АИКБ.
АИКБ смята, че трябва да бъдат предприети редица мерки за увеличаване на човешките ресурси в трудоспособна възраст, които да са насочени в 2 посоки: на първо място – реформа в пенсионната система и ускоряване на темпа на нарастване на пенсионната възраст за мъжете и жените и на второ място – облекчаване на административните процедури за внос на работна ръка от трети страни. В същото време намаляващото и застаряващо население на България поставя под риск пенсионната система и ако не бъдат осъществени необходимите реформи, тя е заплашена от финансов колапс. Необходимо е поетапно развитие на капиталовия стълб на пенсионната система, така че в дългосрочен период той да бъде капитализиран и да замести в по-голяма степен разходопокривния стълб, каквато беше и идеята на пенсионната реформа от 2000 година, която беше изоставена през 2005 г.
Спешна е и реформата в висшето образование, така че да се произвеждат кадри професионалисти и с добро образование. Работодателската организация заявява, че в последните години се сблъскват със занижено качество. Налице е огромен дисбаланс в качеството на българските училища. Правилото „парите следват ученика“ доведе до намаляване на грамотността сред учениците и „образователна бедност“ в по-отдалечените и слабо развити региони в страната.
АИКБ принципно не подкрепя никакви мерки за повишаване на размера на социалните помощи и обезщетения за здрави хора в работоспособна възраст, тъй като те демотивират работната сила да се включи в пазара на труда, дезактивират и дезинтересират безработните и майките да започнат работа. Настояват и за намаляване на времето за престой на безработните лица извън пазара на труда чрез съкращаване на срока и/или размера на обезщетенията.
АИКБ би подкрепила мерки, които да създадат гъвкави условия за полагане на труд, почасова заетост, бърза интеграция на майките след раждане чрез намалено и/или ненормирано работно време, споделено работно място, облекчени условия за дистанционна работа, договор на един работник/служител с няколко работодатели при гъвкаво работно време и т.н.
Работодателите настояват да бъде прекратена политиката на социално подпомагане „на калпак“. Например: безплатни учебници за учениците от 1 до 12 клас, еднократна помощ за всички ученици от 1, 2, 3, 4 и 8 клас, безплатни детски градини за всички деца, коледни и великденски надбавки за всички пенсионери и т.н.
Липсата на диференциация и ясни критерии за идентифициране на нуждаещите се от социална помощ лица създава условие за неефективно и неефикасно разходване на публични ресурси, не намалява, а увеличава неравенствата в обществото и деградира обществените устои. Изследванията показват, че нужда от подпомагане имат около 1/3 от всички подпомагани, което означава, че разходването на средства за останалите 2/3 е чиста форма на прахосничество.
АИКБ подкрепят и отпадането на намалената ставка по ЗДДС на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, като и на услуги за използване на спортни съоръжения. Тази мярка изигра своята роля в периода на ограничаване на стопанската дейност заради пандемията COVID-19, но три години по-късно и двата сектора са се възстановили и регистрират рекордни приходи от продажби и печалби, тъй като потребителското търсене надхвърли предкризисните нива. В същото време тези браншове остават сред първенците по „сиви“ практики и избягване на данъчно облагане. Намалените ставки по ДДС увеличават данъчните измами и намаляват приходите в държавния бюджет.
АИКБ категорично настоява и в Бюджет 2024 да бъдат включени реформи в здравноосигурителната система и да се запази тенденцията, започнала от бюджет 2023 г., за промяна в структурата на плащанията за здравни услуги от НЗОК: повече пари за профилактика и превенция, да се демонополизира дайността на НЗОК, както и да се изработи нова национална здравна карта.
Настоява се и за реформа и проверка в ТЕЛК, тъй като е нереалистично висок броя на пенсиите по инвалидност.
АИКБ се обявява за намаляване на разходите за сектор „Вътрешен ред и сигурност“ както като абсолютна стойност, така и като относителен дял спрямо БВП, а и заради неизвършените реформи в сектора. От друга страна работодателската организация настоява за увеличаване на разходите за отбрана, като приоритет да има българската отбранителната промишленост или да бъдат използвани офсетни поръчки.
АИКБ отново препоръчва преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата и се противопоставя с тревога, че се удовлетворяват искания за повишаване на бюджетите на нереформирани сектори без ясна визия и заявки за бъдещето. АИКБ смята, че следващите години са подходящ момент за реформа в държавната администрация и за съкращаване на човешки ресурси, заети в държавния апарат. Освен това АИКБ отбелязва, че за поредна година внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно управление драматично закъсняват. Настояват и за това внедряването на е-услуги и е-управление да не се осъществява чрев порочната практика на „инхаус“ възглагане на националния системен интегратор „Информационно обслужване“ АД, а да се формира конкурентна среда.
