Международният валутен фонд призова европейските централни банки да „убият звяра“ на инфлацията, като продължат да повишават лихвените проценти, съобщава „Франс прес“.
„Трябва да убиете този звяр„, настоя директорът на европейския отдел на МВФ Алфред Камер в Стокхолм.
Той заяви, че историята е пълна с примери за политици, които спират повишаването на лихвените проценти само за да е необходим втори опит за намаляване на инфлацията, което нанася повече вреда на икономиката.
Европейската централна банка заедно с другите централни банки на континента последваха Федералния резерв на САЩ в рязкото повишаване на лихвите в опит да овладеят инфлацията.
С икономическия растеж и забавянето на инфлацията, както и няколко банкови фалити под тежестта на по-високите лихвени проценти, се появиха спекулации, че централните банки може да спрат тези повишения и да оставят въздействието на мерките да проработи върху икономиката.
Фалитът на банката SVB в Съединените щати миналия месец принуди регулаторите да се намесят, за да избегнат смущения в технологичния сектор, който тя обслужваше, а швейцарските власти побързаха да придобият Credit Suisse заради разклатеното доверие, което поражда притеснения за банковия сектор.
МВФ е на мнение, че централните банки все пак трябва да повишават лихвените проценти, тъй като се опасява, че увеличенията на цените на енергията водят до повишаване на цените в цялата икономика.
За ЕЦБ, която следващата седмица ще проведе среща по отношение на лихвите, „това означава затягане за по-дълго време, а ние прогнозираме, че това ще продължи до средата на 2024 г., за да свалим инфлацията до целевата стойност някъде през 2025 г.„, поясни Камер.
За МВФ понижаването на инфлацията е по-важно от опасенията за банковата система.
„И в това няма съмнение, особено в Европа, където банковата система е добре капитализирана„, отбеляза Крамер.
„Така че нашата оценка е, че тази банкова система всъщност би трябвало да е в състояние да се справи със стреса, идващ от по-високите лихвени проценти„, добави той.
Освен това МВФ призова европейските държави да намалят бюджетните си дефицити. Разходите нараснаха, за да се противодейства на ефекта от пандемията, а след това и за да се подкрепят потребителите и промишлеността, засегнати от скока на цените на енергията след руската инвазия в Украйна.
На въпрос относно рисковете за икономическия растеж, Камер заяви, че европейските икономики вече работят с „пълния си производствен капацитет„, а пазарите на труда са „супер напрегнати„.
По отношение на заплатите той посочи, че в еврозоната увеличенията са били скромни, а печалбите са се повишили.
„Така че има малка възможност за увеличаване на заплатите„, заключи Камер.
