От изключителна важност е, след поредните предсрочни избори на 2 април, да бъде съставено редовно правителство, с дългосрочен хоризонт. Това настоя президентът на най-големия синдикат КНСБ Пламен Димитров, който проведе първата от традиционните срещи между синдикалисти и големите политически партии преди изборите. При срещата си с ГЕРБ, Димитров представи и амбициозна визия за икономическото развитие на България, през очите на синдикатите.
„В последните няколко парламента настояваме за редовни бюджети, което обаче не се случва и това носи големи рискове. Това, съчетано с липсата на дългосрочна визия и яснота за бъдещето на ключови сектори на икономиката в ситуация, в която те са поставени на изпитание. Това е и причината да търсим устойчивост в управлението„, каза Димитров. Именно чрез редовен бюджет за цяла година ще се възстанови и предвидимостта във финансирането в ключови сектори като здравеопазване, образование и др., както и да се постави акцент върху запазването и развитието на родната енергетика.
Очакванията на КНСБ са в следващите 4 години брутният вътрешен продукт да расте поне с по 12-13 милиарда лева на година, което било напълно възможно, като към 2027 година достигне 225 милиарда лева. Успоредно с това, като се запази и процентът 40 за преразпределение към социални плащания, то тогава ще бъде напълно реално и заплатите да растат също с по 12-13% на година, за което ще допринесе конвергенцията ни с ЕС, както и все още горещият пазар на труда. С оглед на това, при средна заплата 3200 лева през 2027 година, това значи, че минималната заплата следва да бъде поне 1600 лева след 4 години.
Синдикатите остават твърди и в подкрепата си за членството на страната ни в Шенген и еврозоната. „Но това трябва да стане на поносима цена. Защото не мислим, че е възможно бюджет 2023 да се вмести в 3% дефицит (основен Маастрихтски критерий за членство в еврозоната – бел.авт.). Ако някой иска да напъха бюджета в 3%, то това ще бъде или за сметка на несъобразяването с крещящите нужди в редица пера, които финансира бюджета, или на база на липсата на капиталови разходи„, подчерта Димитров.
Димитров настоя и за промяна в модела на земеделие у нас, довел до това да разчитаме основно на внос отвън, респективно отразяващ се на цените. Като „добро намерение“ окачестви пък борбата на служебния кабинет със спекулата при храните, но изрази съмнение, че ще се постигне нещо без радикални промени, а не с проверки от КЗП например, от която не зависи нищо.
