Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) сезира с писмо еврокомисаря по работни места и социални въпроси Никола Шмит за решението на Народното събрание (НС) от 1 февруари за начина за определяне на размера на минималната работна заплата.
Според работодателите предвиденото ежегодно утвърждаване на минималното трудово възнаграждение от Министерския съвет (МС) в размер на 50% от средната брутна работна заплата нарушава правото на Европейския съюз (ЕС).
Писмото е подписано от председателите на национално представителни работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Те заявяват, че четирите организации ще депозират по надлежния ред жалба за нарушение на правото на ЕС от страна на държава членка на Евросъюза и изразяват надежда Европейската комисия (ЕК) да предприеме официални действия за привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското.
„В светлината на публикуваното на 25 януари 2023 г. Съобщение на Комисията за укрепване на социалния диалог в Европейския съюз (СОМ 25.01.2023) 40 final) и проекта на Препоръка на Съвета за укрепване на социалния диалог в Европейския съюз (COM(2023) 38 final), като работодателски организации, признати за представителните на национално равнище в Република България, изразяваме сериозна тревога от последните изменения в националното трудово законодателство, които са в противоречие на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския Парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз„, се посочва в писмото.
Работодателите обясняват, че на 1 февруари 2023 г. НС е приело Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (КТ), обнародван в Държавен вестник на 10 февруари т.г., който предвижда МС да определя минималната работна заплата за страната ежегодно в срок до 1 септември на текущата година, „в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.“ Те уточняват, че определената по този начин минимална заплата не може да е по-ниска от определената за предходната година, съгласно чл. 244 КТ. Работодателските организации посочват също, че предварително изразената им позиция е била изцяло пренебрегната от Народното събрание. Не бил отчетен и факта, че по съвместно искане на социалните партньори в Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е била сформирана работна група с цел прилагане на европейската директива.
Според бизнеса законовите промени подменят целите и духа на директивата и международните стандарти в тази сфера, обезсмислят социалния диалог в областта на договарянето на минималната работна заплата и подкопават ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос.
Работодателските организации систематизират и конкретните нарушения, които виждат в промените в Кодекса на труда:
(1) Установената в КТ процедура за определяне и актуализиране на законоустановената минимална работна заплата за страната не се основава на национални критерии, отчитащи елементите, посочени в съображение (28) чл. 5, пар. 2 на Директивата; Не е отчетено и въздействието върху МСП, съобразно съображение 39, изискващо държавите-членки да избягват налагането на ненужни финансови ограничения, „особено, ако те пречат за създаването и развитието на МСП“. За да се постигне това, държавите членки се насърчават да оценят въздействието на своите мерки за транспониране върху МСП, за да гарантират, че те не са непропорционално засегнати.
В мотивите на приетия законопроект изрично е записано, че се предлага „обвързване на размера на минималната работна заплата с референтните стойности по Директивата за адекватните минимални работни заплати на Европейския съюз. Според вносителите „за целите на оценката на адекватността на минималните заплати директивата предлага държавите-членки да използват референтни стойности от 50 или 60 % от средната брутна работна заплата“. Сочи се също, че е предвиден двугодишен срок за транспониране на директивата в националното законодателство, но предвид растящите цени и инфлацията е необходимо по-бързото прилагане на директивата и според вносителите няма никакво основание за изчакване на срока за транспониране, особено в частта й за минималната работна заплата.
(2) С приетия механизъм напълно се обезсмисля ролята на социалните партньори по смисъла на съображения (6), (26) чл. 7 на Директивата, а именно:
- избор и прилагане на критериите за определяне на равнището на законоустановената минимална работна заплата;
- избор и прилагане на ориентировъчните референтни стойности, посочени в член 5, параграф 4 на Директивата, за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати;
- актуализациите на законоустановените минимални работни заплати;
С приетия текст се определя резултата от прилагане на потенциални социално-икономически критерии, което напълно обезсмисля тяхното обсъждане. Използва се само една от многото примерни референтни стойности, препоръчани от Директивата, при това неправилно. Сравнява се минимална заплата с брутна средна заплата, а не нетна с нетна или брутна с брутна. Това за България е в най-голяма степен неадекватно, т.к. с страната ни още съществува остатъка от плановата държавна икономика, административно въведени задължителни начисления за прослужено време, които в другите страни се определят с вътрешните политики за заплатите в предприятията, в съответствие с техните възможности.
Бизнесът определя като тревожен сигнал и друга част от мотивите на приетия законопроект. Работодателите уточняват, че директивата изисква държавите членки на ЕС да изготвят национални планове за действие на покритието на работната сила с колективно договаряне, ако то е под 80 %. Те допълват, че според вносителите на промените в КТ „в България колективното трудово договаряне е значително под 80 %, което означава, че трябва да се търсят начини (вкл. и законови) да се увеличи обхватът му“. Работодателските организации заявяват, че законопроектът е приет в последния работен ден на 48-ото Народно събрание и в тази връзка имат сериозни опасения, че при сформиране на новия парламент може да бъдат внесени законодателни предложения, които отново да елиминират основни принципи на социалния диалог.
„Уважаеми комисар Шмит, вярваме, че с приетата законодателна промяна се нарушава принципът на непосредствена приложимост на правото на ЕС, който определя автоматичното превръщане на нормите на Правото на ЕС след влизането им в сила в действащо право, спрямо всички субекти на това право. Въпросът за прилагане на принципа за непосредствена приложимост на директивите е изяснен в делото C-129/96 Inter-Environment Wallonie, като впоследствие в потвърден и в редица други решение на Съда. Заключението на съда е, че докато тече срокът за прилагане на директива, държавите членки трябва да се въздържат да приемат разпоредби, които могат да застрашат значително постигането на предписания от директивата резултат“, се посочва още в писмото.
Работодателите също отправят молба службите на Европейската комисия да инициират разговори с представители на българската държава, в които да бъдат разяснени целите и духа на Директивата 2022/2041 за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз.
