Българският институт за правни инициативи (БИПИ) предлага промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка избирането на избора на органи членове на държавни органи от парламента в писмо до председателя на 48-то НС Вежди Рашидов и председателите на парламентарните групи.
Във връзка с проблемите при избор на председател на парламента, от БИПИ заявяват, че още от първия си ден 48-ото Народно събрание се проваля пред гражданското общество и пред народа, защото депутатите не успяват да се поучат от грешките на предходните състави на законодателния орган на страната. От организацията подчертават, че сегаа повече от всякога е необходимо обединение и поставяне на първо място на държавния, а не на тяснопартийния интерес. В писмото се призовава, наред с незабавното започване на законодателната дейност на парламента, народните представители в спешен порядък да предприемат и неотложни действия за провеждане на процедури по избор за попълване на състава на държавните органи с изтекъл мандат или с непълен състав.
В тази връзка Българският институт за правни инициативи предлага създаване на Комисия по избор на органи, като в правомощията й да се включи проследяване на изтеклите мандати на институциите, на която база да състави график за провеждане на процедурите. Според БИПИ комисията следва да подготвя проекти на процедурни правила за избор на органите и да ги внася за приемане от народните представители, като тя може да се създаде и като подкомисия към Комисията по правни въпроси, но извеждането ѝ като самостоятелна би дало знак, че парламентът подхожда сериозно към едно от основните си конституционно установени задължения. От организацията отбелязват, че поради политическата чувствителност на избора на членове на държавни органи е препоръчително комисията да бъде съставена на паритетен принцип – с еднакъв брой членове от всички парламентарни групи.
От БИПИ заявяват, че в правилата за всяка отделна процедура по селектиране и изслушване на кандидати трябва да се предвидят съвместни заседания на Комисията по избора на органи и съответната ресорна парламентарна комисия по публични сектори на управление (финанси, енергетика, правни въпроси и т.н.)., които да се фокусират върху концепциите на кандидатите. Комисията по избора на органи следва да прояви проактивен подход в процеса на номиниране – да се обърне към професионални и академични общности, граждански организации за номиниране на кандидати, така че да се разчупи партийно-квотното разпределение на позициите в независимите регулатори и за другите органи, допълват от Българския институт за правни инициативи.
Във връзка избора на еднолични или колективни органи в писмото се посочва: „Каквито и правила да бъдат записани, те винаги могат да се узурпират, ако народните представители не проявят самосъзнание, че чрез конституирането на органи и извършване на персонални назначения определят не само колко ще е независим даден орган, но и доброто управление в сектори, в които материалните интереси и разходването на бюджетни ресурси са огромни. Партиите трябва да се откажат доброволно от това да индуцират политическо влияние върху регулаторите и да направят такива процедури по избор, които да осигурят, че на компетентни и почтени хора е поверено висшето административно ръководство в страната. Това важи с особена сила за инспекторите и главния инспектор на ИВСС и за членовете на ВСС от парламентарната квота. Именно изборът на тези хора, поради изискването за квалифицирано мнозинство, ще бъде и реалният тест за това Народно събрание – доколко в него има готовност за работа, базирана на установени демократични принципи и стандарти, а не на тяснопартийни прищевки„.
От БИПИ заявяват също, че изпращат писмото за седми път до Народното събрание, с приложени към него единни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати, подготовка за избор и избор на органи по действащото законодателство. Тяхната цел е да се създаде специален раздел в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чрез който да се завишат стандартите при избора на независими регулатори. Организацията предлага също за пореден път да бъде обмислена възможността на официалната интернет страница на Народното събрание да има календар-график на мандатите на едноличните и колективни органи, избирани от НС, който да бъде обновяван в реално време.
„Българската държавност е изправена пред конституционна криза, чийто зародиш се намира в политическата криза. Същевременно това не трябва да служи за оправдание на Народното събрание, което вече 18 месеца не съумява да проведе прозрачни, почтени и конкурентни процедури за конституиране на различни контролни, надзорни и регулаторни органи. Като организация, наблюдаваща систематично изборите в съдебната, законодателната и изпълнителната власт от 2010 г. насам, за нас е неоправдано поведението на народните представители. Отстрани изглежда, че те не са на висотата, която се изисква от Конституцията, законите и обществото, което от своя страна има право на добро управление. Последните четири състава на парламента допринасят за разпада на държавността, а това вече има необратими последици за доверието на обществото към институциите„, изтъкват от Българския институт за правни инициативи.
От организацията посочват също, че по Конституция депутати не само са пряк изразител на суверенитета на народа, но и имат решаваща роля за ефективното разделение и взаимно възпиране на трите власти в страната. От БИПИ допълват, че най-важният инструмент за това са правомощията на парламента, самостоятелно или на квотен принцип с други институции, да избира и назначава административни ръководители на структури от изпълнителната и съдебната власт, като например инспекторите и главният инспектор на Инспектората при Висшия съдебен съвет, единадесет от членовете на ВСС, управителят на БНБ, управителят на НЗОК, председателят и членовете на Сметната палата, омбудсманът и др.
„Считаме, че обществените очаквания и гражданската енергия в момента поставят пред народните представители в 48-ото Народно събрание високата и отговорна мисия да възстановят принципа за разделение на властите и да положат всички възможни усилия за възстановяване и изграждане на демократичната институционална инфраструктура. В противен случай, рискът политическата и конституционна криза да доведе до обществено недоволство и протести е огромен„, се подчертава в писмото.
