Проучване показва, че със започването на пандемията от коронавирус в Европа през 2020 г. се наблюдава изключително позитивна тенденция за намаляване на общата консумация на антибиотици – 18%. Тези тенденции са характерни не само в Европа, но и в Щатите. Това е заради мерките по хигиена, социалната дистанция и намаляване на бактериалните инфекции, каза доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към Центъра по заразни и паразитни болести на пресконференция в БТА.
Проучването касае 27 държави в Европа, единствено България от тях докладва повишаване на консумацията в извънболничния сектор – с около 20-30%.
Засегнати от свръхконсумацията са групата на животоспасяващите антибиотици, които се използват за пневмонии при децата, язви и други. Това според експертите ще доведе до намалена ефективност. „Специално използването на азитромицин от групата на макролидите има 100% ръст. А това е антибиотик, който се понася добре от децата и досега се ползваше основно за бактериални инфекции в детска възраст. Ненужното лечение на COVID-19 с азитромицин всъщност заплашва здравето на нашите деца днес и в бъдеще„, обясни доц. Иванов.ветеринарна клиника
„Антибиотиците не може да се ползват за профилактика на COVID-19. Единственото средство, което предпазва от заразяване и от тежко боледуване, са ваксините. България не трябва да остава остров на глупостта с най-ниското ваксинално покритие„, бе категоричен доц. Михаил Околийски от СЗО.
По повод Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробната резистентност и COVID-19, днес НДК ще бъде оцветена в синьо. СЗО препоръчва да се дадат брошури за личните лекари и пациентите им за това да не се изписват антибиотици без изследвания, съобщи представителят на СЗО за България доц. Михаил Околийски.
„COVID-19 не се лекува с антибиотици, защото тежко болните страдат от вирусна пневмония, а не от бактериална. Само в 7% от случаите на тежко боледуващи от COVID-19 има насложена върху вирусната и бактериална инфекция. Единствено тогава се прилагат антибиотици, и то в болница„, подчерта доц. Иван Иванов – ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към Център по заразни и паразитни болести.
Антимикробната резистентност е една от 10-те големи заплахи за човечеството, подчерта доц. Михаил Околийски. Той изрази недоумението си, че вече трета година в България не се приема разработената от експертите Национална програма за антимикробна резистентност и в хуманната, и във ветеринарната медицина.
Коронавирусната пандемия предизвика през 2020 г. свръхупотреба на антибиотици, което увеличи неимоверно резистентността на бактериите към антибиотично лечение. Това на практика води до невъзможност да се лекуват с антибиотици дори банални инфекции.
Елена Цонева посочи изследване на СЗО от миналата година, според което 70% от болните у нас с коронавирус са се лекували с антибиотици.
